Всеки що годе интелигентен човек е чувал за прокълнатите поети, но колко от нас знаят нещо за прокълнатите картини? Е, и аз не знаех нищо по въпроса докато не погостувах на приятелка – художничка във Виница. Полетът с Bulgaria Air не беше от най-лошите и още щом разопаковах багажа, поисках веднага да разглеждам забележителности. Тръгнахме нанякъде, бъбрейки за какво ли не и най-изненадващо – за мен – спряхме пред един магазин. Стори ми се странно, но приятелката ми настоя да влезем, твърдейки че ще ми покаже най-интересното нещо в града. Заведе ме до една картина, която се продаваше за 500 USD. Картината се наричаше ”Дъждовната жена” и приятелката ми каза, че познава авторката – Светлана Телец. В първия момент не се впечатлих кой знае колко, даже ми се стори някак недовършена, защото очите бяха напълно бели, но платното имаше атмосфера, така че тактично замълчах. После, в близкото кафе Мая ми обясни защо това е най-забележителната атракция на града.
Картината била продавана вече няколко пъти и винаги я връщали като различните купувачи излагали едни и същи мотиви – усещане за чуждо присъствие, безпокойство и накрая еднакви, натрапчиви сънища.
Докато отивахме да вземем самолетни билети за следващия етап от лятната ни програма с Aeroflot, Мая ми разказа и за портрета на Мария Лопухина, чийто баща бил известен магистър в масонска ложа. В десетте семейства, през които преминал портрета, неизменно умирали млади момичета, докато накрая през 1880г. Третяков го купил за своята галерия.
Разказа ми и за картината с водните лилии на Клод Моне, която неизменно предизвиквала пожари където и да била, но самата тя като по чудо оцелявала… ”Поклонението на влъхвите” на холандския художник Питър Брейгел пък предизвиквала безплодие, а ”Hands resist him” от американеца Бил Стоунхем причинявала загуба на съзнание, сърдечни пристъпи и халюцинации. И това е само част от невероятните истории, които научих през този първи ден във Виница.
