В свят, в който папата запалва коледни светлини с таблет от разстояние 230 километра, не е особено безопасно да се живее. Като гледах репортажа, ми дойде следната мисъл (дано не ме чува Вселената, че тя, казват, изпълнявала всички желания, независимо дали си добавил отрицателната частичка “не”, т. е. искам = не искам). Та мисълта ми е – ами ако са му показали (на папата, де) някое друго копче на таблета и изведнъж вземе да избухне кварталния супер?! Ужас! Аз откъде ще си купувам необходимата ми храна (разбирай боклуци – ароматизирани, стабилизирани, изобщо Е – татизирани).
Защо се притеснявам? Ами едва ли папата е можал да усвои тънкостите (теоретически и практически) на информационните технологии, не заради възрастовите бариери (да ме простят католиците), а основно поради липса на време. И той като мен има 24 часа и кое по-напред да свърши (като мен в този полудял свят) – да ни предава Божията воля (във вид на благословия или анатемосване, т. е. доволство и недоволство – а познайте кое преобладава), да усмирява кардиналите си и другите надолу по йерархията из близки и по-далечни земи, че и те доста се поотклониха от Пътя, или друго там с каквото се занимава. Та мисълта ми е, че папата ще натисне копчето, което му покаже някой негов асистент, нали затова е назначен – да му асистира в ежедневните дела. И тук, във връзка с назначението на асистента, възникват няколко въпроса, които още повече засилват притеснението ми.
Първи въпрос – ами, ако този асистент е пратен от най-главния Шеф като изпитание и проверка за църквата и в частност ръководещите я. Той (Шефът) сигурно си прави периодично такива проверки, защото такъв един важен проект като “Живота” не може да бъде оставен на самотек, а е добре да бъде наблюдаван, направляван и коригиран, а при необходимост и прекратен. Но в тази ситуация нещата не изглеждат толкова страшни – в кулминационния момент Той (главният координатор) ще се намеси и нещата ще се оправят. Втори въпрос – и тук вече е голямото ми притеснение – ако съответният асистент е назначен с връзки. В повечето такива случаи, всички знаем, съответният специалист (връзкар) е твърде девствен в областта на познанието (инак щеше да си издържи конкурса). Та този специалист, незнаейки какво прави, вземе, че свърже копчето с Колайдера в Церн, който също е далече от Ватикана, но за безжичната технология това не е пречка. И натиска папата копчето за коледните светлинки, и упс или опаа, останала всичко на всичко една частица (хигс бозом) от целия прекрасен свят. И хайде всичко започва от начало – Големият взрив, динозаврите, кроманьонеца и още куп досадни подробности, уф.
А може пък това да е идеята. Да се заличи този “грешен” свят (сбъркан експеримент – горе също може да има връзкари, знам ли?) и да се създаде един чисто нов. Този път не стана, но нищо все някой някога ще натисне “правилното” копче.
Пък и не само папата пипа копчета, които могат да предизвикат някакъв ефект на 230, 780, 2 350… Километра. И по-страшното е, че това се случва във всички области на битието ни, и в материята и в Духа.
Ами то всъщност ефектът от хаотичното, некомпетентното, връзкарско, корумпирано и прочее пипане на копчето е болезнено видим – то икономически кризи, то бързо и необратимо изчезване на растителни и животински видове, то депресии и стрес, то развилнели се, инак симпатични млади хора, пребиващи други симпатични млади хора, то “царе” и “царици”, то БДЖ, то Уолстрийт, то трактори, то банки, то…, То…
А уж сме ЕДНО у Бога, или Вселената, или там някъде.
Ето какво стана. Докъде я докарах. А всичко тръгна от едноминутен репортаж по телевизията за това как папата щял да запали коледните светлини с помощта на таблет (и църквата е в крак с времето) в някакво градче на 230 километра. Този репортаж беше случайно засечен от мен по време на сутрешно свещенодействие – кафето.
И като тръгнаха едни размисли… Чакайте, ами като се сетя за Linkyln MKZ хибрид и един много симпатичен и достолепен църковен служител, ами като се сетя за досиетата, ами като се сетя за…
А, добре, че се сетих за отец Иван от Нови хан, пък се сетих и за друг един отец Иван (от едно далечно българско село), който мъмри миряните да не клюкарстват в църквата и ги насочва към праведен живот по не най-смирения начин, понякога употребява и физически наставления, но само в краен случай, когато паството не проявява нужното смирение и забравя Бога (а това май все по-често става).
Хубаво се сетих за тези добри примери, че то инак ще взема да повярвам в близкия свършек на света.
Та кафето, макар и изстинало, все още има вкус и аромат.
Все още има надежда за спасение!
2012 се отлага!
Дали?!
